16 дек. 2008 г., 09:03

Обич 

  Поэзия » Другая
811 0 18

                   Обич

 

Във спомена на детството ми бяло

изплува образ на жена,

която нежно, нежно ми е пяла

преди отново да заспя...

 

Във спомена на детството ми бяло

изплува образът на мъж -

той смее се със мене и играе,

смехът ни носи се надлъж.

 

Във спомена на детството ми бяло

изплува образ на момче -

на улицата то ме защитава,

макар че още е дете.

 

Къде остана детството ми бяло...

Къде изчезна изведнъж...

Защо сега така ме натъжава

прохладният навънка дъжд...

 

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??