Обич
Пред обичта
времето безсилно се пречупва,
кой ще има сили с нея да се бори,
безбройни хули няма как да я затрупат!
Обичта със корени се ражда,
спуска се от висините с трясък
и след смърти се преражда,
цветът ѝ не потъва в пясък!
Може и да тръгне в трънен поход,
стрели във мрак да я пронизват,
но след това в браздите ѝ дълбоки ...