30 нояб. 2007 г., 06:43
В сърцето си аз те прегърнах,
в душата си нежно пових,
във тихата болка покълнах,
тревожното - в бяло обвих.
Понасям те в мисъл стаена,
на делнична нейна сестра,
от вярност съм тъй запленена
и думи на обич мълвя.
Потъвам във странна омая
от нашите срещи добри,
за нищичко аз се не кая,
че огън в душите гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация