Обичам да те гледам.

Обичам да те слушам

и оня, бил и дребен

парфюм, който подушвам.

Обичам да съм с тебе

и дълго да говоря.

Със смях на малко бебе

да прихвам, да поспоря.

Обичам да мечтая

или да те сънувам.

Сама в лилава стая

дъха ти да целувам.

Обичам те до болка

и ти добре го знаеш.

Обичам те, но колко

ти с мен ще си играеш?

За теб съм празен спомен,

откъснат лист от книга,

последен миг отронен,

обърната талига.

Ти, неугасващ огън

си, и в студена зима,

но никога не мога

отново да те имам.

Да, може би си с друга

и чувстваш се прекрасно.

Тук моята заслуга

излиза много ясно.

Бъди щастлив! Не крий я!

Ала не найдох гума

от мене да изтрия

лика ти - черна чума.

И той сега ме следва.

Зад ъгъла ме чака.

За отдих не приседва -

ни денем, нито в мрака.

От всичко се отказах.

Живея под индиго.

Да си върви му казах

и тебе моля, спри го!