7 сент. 2022 г., 14:27

Обич без край и начало 

  Поэзия » Любовная
380 5 9

Носиш ми залез. А плажът мълчи, в унес прибоя разресва. 

Сън огледален — в две тъмни очи лунен сапфир е проблеснал. 

Парещ, дъхът ти преражда се в бриз, в танц на момче и момиче...

Чезне денят ни, ненужен каприз. С вярност нощта ни се врича. 

 

Устните дирят свой пристан и бряг, губи светът очертания. 

Плахо намирам те в крехкия мрак — песен, стаена в дихание.

Бавно докосваш ме, шепнеш ми с плам. Дявол ли, Бог ли те кара? 

Как омагьосваш плътта ми и с длан ме претворяваш в китара...

 

Пръстите струни са, пулсът е такт, тихо въздишат акорди.

Погледът лунен не чака антракт, вечност рисува ни с гордост... 

Два силуета в зори се топят в чиста любов без преструвки.

Връща се, ето го целият свят, нежно побран е в целувка!

 

Наши са всички минути и дни... Чакат ни в тях да се влюбим.

Клетва изричаш. Докрай остани! Мигнем ли, ще се изгубим... 

Утрото плисва, от сладост горчи в най-необятното бяло.

Изгрев орисва две тъмни очи с обич без край и начало.

© Пепа Петрунова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красотичка! Аплодисменти!
  • Благодаря, мили хора! Любовната лирика хич не ми е стихия и малко трудно ми се получава, радвам се, че ви допада
  • Какъв разкошен апотеоз на любовта си написала, Пепи! Пожелавам ти животът с любимия мъж никога да не излиза от магията на "необятното бяло", което вие като художници на съдбата си да шарите със седемцветието на чувствата! Насладих се!
  • Разкошно е, Пепи!
  • Пръстите струни са, пулсът е такт, тихо въздишат акорди.

    Знаеш ми мнението
  • Като магия.
    Поздрави!
    Успех!
  • Красота! Дай, Боже, всекиму такова случване!
  • Красиви думи за любовта! Впечатляващи рими! Възхищавам се!
  • Много хубав стих, сякаш е целувка в която живота се вмества. Засища сетивата. Поздравявам те!
Предложения
: ??:??