Обичаш ми се дълго. Като в сага.
Безвременно. Стихийно. Съдбоносно.
Обичаш ми се тъй, че да ти давам
най-верните си отговори без въпроси.
Аз искам да повярваш! Съществувам.
Не съм герой от притча или мит.
Живеят ми крилата и бленувам,
към теб да долетя във всеки миг...
Не вярвам в роболепното търпение.
И нямам време за ненужни страхове.
Обичаш ми се! Не за вдъхновение.
До смърт на туй обичащо сърце!
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Все права защищены