11 февр. 2021 г., 18:56

Обич моя, стига! Стига плака! 

  Поэзия » Пейзажная
365 6 11
В тънка кърпа свилена ги вързах
думите – по друми да не скитат.
Слънчев лъч целуна ги и бързо,
ги превърна в пролетна сюита.
Славеите, с трели сладки, сладки,
хващат на магия пеперуди.
И южнякът луд – задрямал кратко,
нежно пъпки милва и ги буди.
Въздухът, трепти и пак ухае
и трева, очите си зелени,
плахо бърше, на небето с края,
розите се будят, тихо стене, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Предложения
: ??:??