Вдъхновена от Rumpel (Румяна Пелова) – „Песен за майката”
Спъвах се в кръста от истини,
океан във бездетна пустиня.
Да отпия от тебе, пречистени,
две сълзи на самотна робиня.
Преминавах по пътища чужди
да намеря златисти ливади,
а камбани ехтяха ненужно
над греховните, огнени клади.
Прекосявах небето със поглед,
неуморно, да диря надежди,
да погледам пак птичия полет
устремен към всяка безбрежност.
А съм търсила вятър в окови…
Oкриленa от доброто ти рамо,
твойта обич в ковчег да заровя
ще ми стигне във излишък , мамо.
© Николина Милева Все права защищены