Ще оставим стъпки по снега
да се връщаме, когато дойде пролет,
ще е изтекъл някъде студът
и аз ще търся твоя поглед.
Ще бъда пролетната теменужка
цъфнала на някой минал спомен,
а ти ще го разгърнеш пак отново -
пренаписан върху казаното, сбогом!
Ще чакам, сезона зимен да отмине
и стопи леденото тъмно огледало
от образи в, които се изгубихме
забравили, че можем да сме цяло! ...