Обичай...
Променя се светът. Обѝчай.
Преливай в мойта пламенна душа.
Понякога докрайно ме отричай,
помагай ми, когато прегреша.
Бъди частица в топлата ми нежност,
с която те обгръщам всяка нощ,
във мигове на звездна безметежност,
родени от космическата мощ.
Оставаш моя рицар без доспехи,
последен клетвен залък, тишина,
онази вяра тлееща във всеки,
сред тихата безкрайна синева.
Със теб летя далечна и немирна,
разтворила докрай сетивността,
прегръщаш ме - вълшебна и ефирна
и само с мен откриваш мъдростта.
Изтича времето през общите ни мисли,
превръща се във вятър и мечти,
преплетени са етерните пръсти,
усмивките ни пълни със лъчи.
Оставам в теб – невидима камбана,
която по пътеките звъни,
единствено от тебе съм разбрана,
дори, когато много ме боли.
И чакам оня миг да се завърнем
във нашите магични светове,
в една любов отново да пребъдем
по старите щастливи брегове.
20.06.2018г.
Елица
© Елица Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ти, Ирина! Има вечни и неотменими неща, които подсъзнанието пази! Каквото е отредено ще се случи! Светъл ден!
-
И на моята "скамейка" стихът ти е много докосваш,създава емоция у читателя ,който е съпричастен -дано се завърнете по старите щастливи брегове!
-
Благодаря ти, Нако! Радвам се!
-
Поздравния, Ели! Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
