Ти с онзи поглед гледаш ме отново –

сякаш от най-съкровените мечти,

но ще разбереш защо сърцето ми не е готово,

ако бил си нараняван ти.

А всичко в тебе е така прекрасно

как искам с теб да съм сега,

но знам че ще боли ужасно

ако това се окаже жестока шега.

И питам се защо си така съвършен –

ангел прекрасен със дяволски чар

и защо избра ти точно мен,

на моето сърце да станеш господар?

На моето сърце безнадеждно и сърдито

щом всяко друго може да е твое.

Кажи! Защо ти е сърце разбито,

щом захвърлено и безполезно то е.

Аз искам в щастието отново да се влюбя,

топлината и надеждата при мене да се върнат,

но страх ме е, че пак ще ги загубя,

че рано или късно те гръб ще ми обърнат.

Затова аз моля те, ти обещай,

че няма в тебе да се заблуждавам

и без колебание ръка ми подай.

Накарай ме за нищо да не съжалявам!