Обичай ме за мъничко поне,
тъй както старо вино се обича,
тъй както вятърът е влюбен в дивите коне
и в гривите им тайнствено наднича.
Обичай ме за мъничко, насън,
на глътки ме изпий сама в тъмата,
щом огнени светулки тихо вън
с целувка ги погълне тишината.
Обичай ме за мъничко, сега,
прегръщай ме във делника си скучен,
на хапки вкусвай радост и тъга
от залъка, в душата ми заключен. ...