Обичай ме понякога... измислено.
Прощална съм от "Сбогом"до детайлност.
Потърсиш ли ме, бягай след усмивките,
с червило разлепени до буквалност.
Обичай ме понякога... в просъница.
Мъгливо се стопявай във косите ми.
Очите ми са залезни... през зимите,
но снежно ги целувай... през сълзите ми.
Обичай ме понякога... но истински.
Когато си полепнал с бездихание.
Гнездо изплитай с чувства, като птиците.
Поискай ме със мисли, през мълчание.
Обичай ме понякога... в мечтите си.
Докосвай ме със обич, без условност.
Люби ме лунно, после със искриците
звезди запалвай в тази илюзорност.
© Кремена Стоева Все права защищены