Не се сърди, когато замълча.
Понякога, понякога се случва…
В такива мигове наум крещя,
а очите ми са тъжни ручеи.
Обърна ли ти гръб, не ме съди.
Леглото, то просто е голямо.
Когато е студено, ме стопли,
а когато плача, дай ми рамо.
И не питай защо навън вали,
от въпроси ми е тежко вече.
Единствено с очи ме погали
и ме обичай силно тази вечер.