Обичай нежно. Като полъха на вятър,
като дъждовно утро в есенна гора.
Обичането никога не граби!
Обичането дава топлина.
Не съдиш залеза, когато си отива,
не плачеш за отлитащи ята,
не нараняваш идващата зима,
защото си очаквал пролетта.
Обичането дава. И не чака.
Изгрява в поглед и трепти в гласа.
И никога не е ужасно кратко,
(каквато обичайно е страстта).
Неадресирана изпращай любовта,
стопявай разстояния и време.
Обичай тихо, с цялата душа!
Това не може никой да ти вземе...
© Яна Вълчева Все права защищены