Обичал ли си, от Любов горял ли си, кажи?
Нали от Любовта се е човек родил, и все към нея се стреми.
Нали в дните тежки все нечия ръка трябва да те държи
и в радости големи с теб да се зарадва, но уви!
В живота има дни велики, дето помниш ги до гроб...
Ни първи трепет, първа обич и първа истинска Любов!
Ще имаш нощи, в които ти ще бъдеш грешен,
в които тъмнината ще те плени, и няма да разбереш кога, нечий свят ще бъдеш само ти!
В пожар от страст, обичам те най-сладко се мълви,
и очи в очи потъват, докато луната ги засипва с перлен дъжд час до зори!
© Петя Милева Все права защищены