20 янв. 2021 г., 11:09  

Обичам 

  Поэзия
907 11 29

Навярно аз умирам от любов

(защото не умира любовта ми).

Обичам до безсилие.

До гроб!

Обичам до солта във всички рани.

Обичам до Луната.

И до Марс,

през девет адски кръга

те обичам.

До седмото небе,

до сетен шанс –

до сянката на своето

безличие.

Навярно аз умирам всеки път,

когато мъча се да те забравя.

Вървя напред,

а всъщност бягам в кръг

(и бягството е сигурно

оставане).

И може би на чувствата съм роб

(макар че чувствата си не разбирам)

Навярно аз умирам от любов,

защото любовта ми

не умира.

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??