Обичам да се връщам у дома*
Обичам да се връщам у дома.
отново да прекрача бащиния праг
и някак иска ми се да пророня сълза,
обаче, как се радвам, само как.
Да се върна там където съм игралa.
Да се върнат миговете ми красиви.
Там, където дълги години съм живяла
и спомените ми са толкова безгрижни.
Да мина покрай китната градина.
И сърцето ми ще трепне тъй щастливо.
Връщам се у дома – за да си почина,
а чувствата са истинско богатство.
Да видя как отваря се вратата...
Как майка ми усмихната, щастлива.
Влага цялата своя любов в едно „Здравей”
Не си я спомнямам толкова красива....
А баща ми ще поеме ръката ми сдържано.
Ще ми каже - „Добре си дошла”.
Ще поговорим отново някак си истинко
и ще каже: „Горд съм, че имам дъщеря!”
Ще се смеем, ще говорим за живота.
Ще ги питам: „Как минават вашите дни?”
Ще ми кажат: „Тежко е, но такъв е живота”.
Ще ме попитат:„А как минават твоите дни?”….
„Добре” – макар и не съвсем, ще си кажа,
но искам тревогата в очите им да изчезне.
“Хубаво е, че съм у дома” - ще им кажа.
После ще кажа „Наздраве”, вдигайки чаша.
Обичам да се връщам у дома.
Истински живота да почувствам,
защото истински обичат те в дома.
И никога не губиш, кажеш ли обичам!
-----------------------------------------------------------------
* - https://m.vbox7.com/play:b8b606f083
© Марина Петрова Все права защищены