Обичам да събличам мислите,
когато ме прегръщат силно,
когато радостта облича се
и от тъгата жадно пие...
Обичам да разрошвам сънищата,
когато реши се съдбата
с редкия гребен на несбъднатото -
аз да ги сбъдна във стиха...
Обичам да прескачам болката,
да спъвам в тъмното страха.
Дори когато невъзможно е -
настъпвам невъзможността. ...