9 окт. 2007 г., 08:56  

Обичам те 

  Поэзия
1237 0 4

Часовникът не спира, върти се той дори,
така отминаха първите ни месеци и дни.
Истината наша се сплотява - продължава
и знам, за нея, край... не искам - няма!...
*****
Дотук измъчвахме се с тебе двама,
не вярвам аз във думи като "карма"...
Всеки ден да виждам как пърхаш, аз желая
ароматът ми любим и таен, мене да омае!
*****
От нощи и от дни, всичко променя се, белсти.
Не знаем на какво възможни сме и аз, и ти.
Въпроси всеки път разменяме си двама,
без да се замисляме, че предел няма!
*****
Липсваш ми във всеки час и минутка дори!
Жалко е, че разстоянието не спира да ни дели...
Толкова си близко - денем - ти до мен,
а вечер чак разбирам какво е да си в плен!
*****
Последните слова ще разкриват любовта,
която позволи и отвори всичко за една жена.
Обичам те и знай, че мен ме не боли.
защото решен съм: С мене ще си само ти!


 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво! Страхотно стихотворение!
  • Сигурно има с какво да замениш "възможни сме" "способни сме , подобни сме" Стихът от това няма да загуби. Всъщност е много хубаво!
  • Хубаво е !
  • *нов човек в тая част на виртуалното измерение, простете ми незибежните начални грешки*
    Тъй... Приятелю, знам, че когато човек пише, повечето думи идват сами, без да им пука за граматика, словоред и подобни външни ограничения. И е страхотно, че си намерил смелост да ги оставиш да идват така. Но е добре после да има авторедакция. Стихът ти звучи искрено, но обърни внимание на правилната употреба на думите. Тук например "Не знаем на какво възможни сме и аз, и ти". След като правилното чувство те е накарало да пишеш, потърси и правилните думи да го изразиш.
Предложения
: ??:??