Тъй както си продължавам

мълчаливо да те наблюдавам,

все повече и повече се убеждавам,

че за теб и живота всичко давам…

Любов в очите ти, прекрасните, сияе,

пламъци в сърцето ти, дивото, играят.

Нежност от ръцете ти, ангелските, струи,

по-сладки от мед думи се сипят от устните ти.

Усмивката ти, пленителната, срещу мен блести,

гласът ти, омайният, дори и в сънищата ми ехти.

Добротата ти, безкрайната, завладява ме докрай,

същинско съкровище си, за душата моя рай.

С всеки дъх, който престраша се да поема,

приказни чувства, без да питат, ме обземат.

С всеки дъх все повече и повече те обичам

и все към теб, към твоите обятия, аз тичам.