Ще изчакам да се стъмни,
да ме гушне пак нощта
и в шепи, с обич пълни,
себе си ще ти даря.
В океан от нежни ласки
неприлично ще се влеем,
без преструвки и без маски
във единство ще се слеем.
Ще запалим тиха страст
и колкото и да отричам,
думи две остават пак без глас -
"Обичах те" (и още те обичам).
Ще изчакам и да съмне,
уморена кротко ще заспя.
Какъв прекрасен ден навън е!
Ще ме стопли даже във съня.
© Елица Стоянова Все права защищены