Обичам те,
дори когато зима е
в сърцето ти,
бронирано със спомени.
Oт минали
любови и животи.
Дори когато вярата
във тебе мълчаливо
е осъдена
в прегръдката
на тъмно отчаяние.
Когато трепетно
притихваш във косите
на някое
моментно тъжно щастие
и всичко е спокойно
и е хубаво...
Припомняй си понякога...
Обичам те.
© Геновева Христова Все права защищены
чар, самоубиваш ме с лиричните си дисекции напоследък