Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
11 дек. 2009 г., 10:12

Обичам те 

  Поэзия » Любовная
1459 0 7

В живота ми си разпиляна,

все намирам те спонтанно,

с шепи грабя морска пяна

и винаги е тежко… жадно.

 

Всеки атом те познава

и влюбено флиртува с теб,

забравя, че си буйна лава

в чаша  мисли  с много лед.

 

Ти си култ- за мен  и личност,

дразниш моя словоред.

Името ти е Мистичност, 

а моето „Обичам те”...

© Георги Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубав стих!
  • Интересно ! ...че си буйна лава в чаша мисли с много лед...ПОЗДРАВ !
  • Благодаря ви, много! Отностно жестовете, не- понякога, а винаги са по-сладки. (Скромно мое мнение)
  • Непредсказуемите жестове поняга са по-сладки...
  • Разпиляна обич в разпилени мисли и рими ... Хубаво е !
  • Не му трябва никаква прецизност, според мен. Това , което е искал да каже автора ,се усеща,Поне аз разбирам всичко от поезията му. Всеки опит за прецизност би унищожила усещането, а поезията е преди всичко споннтанност и усещане. Хубаво е !
  • Готинко! Ама... недоизпипанко. Харесва ми, но малко повече прецизност няма да е излишна.

    Ти си култ за мен и личност,

    Това имам в предвид. Всичко друго ми харесва, но точно това - не...
Предложения
: ??:??