Обичам те! Да се сгушиш в мен
топла и уханна в летните нощи.
И през прозореца отворен да
слушаме песента на щурци.
О, душата ти блести дете, в очите
ти съзирам света си! Обичам те!
Да те докосвам нежно и боязливо
по голия ти гръб... И да те
целувам по кожата млечно бяла –
да се загубя в душата ти за
любов узряла! Обичам те!...
Да те милвам по ресниците –
дълги и нежни, събуждаш в мен
мисли толкова чисти... Усмихни се,
мила и запей за душите честити!
О, налей ми от старото вино!
Да пием с теб двама да забрава!
Да вдигнем тържествен тост за
думите мили и нежни – толкова
скъпи на сърцето. Обичам те, дете!
Наша е любовта, наше е времето!
© Давид Иванов Все права защищены