Обичам те, Балкане!
Снежните ти върхове,
зелените гори и ехото,
което ме зове.
Обичам твоята прохлада,
бистрите реки,
силата ти млада
и вятърът как ечи.
Вървях към теб с години.
И ето ме сега.
Далече от роднини,
близо до върха.
Прегръщам те, Балкане!
Сгушвам се до теб.
Каквото ще да стане,
аз твое съм дете!
© Маргарита Ангелова Все права защищены