29 июн. 2007 г., 19:59

Обичам те понякога... 

  Поэзия
1195 0 6

ОБИЧАМ ТЕ ПОНЯКОГА...

 

Обичам те понякога като светулка,

заплакала през сълзите на здрача,

оплакваща изчезващия ден...

И аз едва се сдържам да не плача...

Защото само малко светлина

ми трябва, за да те открия,

и в лъч, окъпан в твоята усмивка,

от мрака на нощта да се покрия.

 

Обичам те понякога като дете,

изгубено сред група непознати,

което търся с нежност да прегърна...

И пак си спомням с трепет нежността ти...

Защото само в твоите обятия

спокойна и обичана заспивам

и само в твойта топлина

отново топлината в мен откривам.

 

Обичам те понякога като присъда -

затворничка в съня си да остана

и пленница на дните ти да бъда,

до края да заспивам неразбрана...

Но твоят поглед все така всесилен

за миг изтръгва тъжните ми мисли

и пак до теб отпускам се щастлива

и ни светът, ни хората ми липсват...

© Надя Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??