Колкото дървета,

цветя,

трева,

птици,

звезди,

светлина,

вятър,

цветове,

пръст има на Земята.

Аз толкова време

ще те прегръщам,

подарявам добротата си,

влюбвам се в очите ти,

докосвай ме с ръцете си.

Усмивката ти  за мен 

се създава, твори и ражда,

когато аз желая 

и ме привлича 

да те обичам.

Гледам облаците бели, 

превъзходни 

с изящната си красота,

цветът на небето,

вятъра танцуващ 

приятно 

с клоните на дърветата,

светлината на деня,

топлината от слънцето 

и си мисля за теб.

Името ти е 

в очите,

мислите,

зениците ми.

Със силата ми 

в този ми момент,

аз летя на свобода 

и те благославям,

че те имам.

Винаги ме искай 

да събуждам сърцебиенето ти.

Смислено мое чувство

за теб.

Щом виждам 

любовта в очите ти 

по-голямо чудо,

щастие,

смисъл 

няма.

Ти ме насълзяваш,

просълзяваш.

Поклона ми за теб 

го вземи 

и отиваме 

двамата заедно 

някъде сред природата

с нейните хубости,

изненади,

чудатости.

                                                              Г.Ф.Т