Трептящи дихания.
Изпарения самота.
Туптящи сърца и
докосващи се ръце - две по две.
Устни парещи - горещи следи,
очи люти от сълзи набрани.
Забрани потъпкани -
отново аз и ти.
Съдба - котва спусната,
на дъното сме, свободни.
Щастливо плуваме, като
рибки във водоема на любовта.
Не ни пука от никой -
напук на всички обичаме се сега.
Тичаме на воля - в пазвата на
змията увиваме злобата на света
и с цветя кичим младостта.
Никой не устоява на сладостта!!!
© Василка Ябанджиева Все права защищены