26 июл. 2009 г., 23:02
Обичност
Обичам приятели стари -
за нови не си и мечтая.
Обичам, ах, как ги обичам -
понякога необяснимо.
Обичам пресъхнали устни -
да моля с тях неумолимо.
Обичам, ах, как ги обичам,
да пия с тях неутолимо.
Обичам и старата обич -
за нова не бих помечтала.
Обичам, ах, как я обичам -
и с тайната й неразгадана...
© Мариола Томова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Обичай, Мариола...Обичай...
-
обичност...каква хубава дума само!
прекрасен стих, мила Мариолче. -
... Но не е лошо да помечтаем и за нещо ново!
Интересен стих.
Поздрав, Мариола!
-
А старата любов ръждата
не я ловяла, казват го препатили...
Защото може би съдбата
посочи ли те с пръст е за разпятие...
И като белег от жигосано за цял живот
по челото гори. -
Почувствах го много близко!
Поздрави! -
До се га не бях чела, но наистина е хубаво! Традицията на стаярите, отлежали и стойностни неща е нещо, което дава усещане за корен и самочувствие за връх! Браво за позицията!
-
Благодаря, Красимир!
Вапцаров е любимият ми Поет!
Ще помисля за други мечти! -
Може би неразгаданата тайна поддържа интереса жив.
Бъди смела в мечтите си!В тях няма цензура, е казал Вапцаров.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
ех, ако имаше и старо, гъсто вино....!
поздрави, Мариола!!!