тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
26 июл. 2009 г., 23:02

Обичност 

  Поэзия » Философская
674 0 9

Обичам приятели стари -

за нови не си и мечтая.

Обичам, ах, как ги обичам -

понякога необяснимо.

 

Обичам пресъхнали устни -

да моля с тях неумолимо.

Обичам, ах, как ги обичам,

да пия с тях неутолимо.

 

Обичам и старата обич -

за нова не бих помечтала.

Обичам, ах, как я обичам -

и с тайната й неразгадана...

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • стари приятели...стара любов....!!!
    ех, ако имаше и старо, гъсто вино....!

    поздрави, Мариола!!!
  • Обичай, Мариола...Обичай...
  • обичност...каква хубава дума само!
    прекрасен стих, мила Мариолче.
  • ... Но не е лошо да помечтаем и за нещо ново!
    Интересен стих.
    Поздрав, Мариола!
  • А старата любов ръждата
    не я ловяла, казват го препатили...
    Защото може би съдбата
    посочи ли те с пръст е за разпятие...
    И като белег от жигосано за цял живот
    по челото гори.
  • Почувствах го много близко!
    Поздрави!
  • До се га не бях чела, но наистина е хубаво! Традицията на стаярите, отлежали и стойностни неща е нещо, което дава усещане за корен и самочувствие за връх! Браво за позицията!
  • Благодаря, Красимир!
    Вапцаров е любимият ми Поет!
    Ще помисля за други мечти!
  • Може би неразгаданата тайна поддържа интереса жив.
    Бъди смела в мечтите си!В тях няма цензура, е казал Вапцаров.
Предложения
: ??:??