Обичта е като дете.
Вечно в наивност
подкрепя делата ти
и чисто се радва.
Верността на сърце,
човечна противност
на слепите мразещи
и бистро те грабва.
В любовта се поражда.
Дори изоставена
милее завинаги
и тя е константа.
В самота дава и ражда.
Гори неподправена,
в спрелите мигове
остава безкрайна.
Обичта е обет.
Душевно деление
в позитивната скала
на чувствата.
Здравината на лед.
Безмерно влечение.
Последната диря
на стъпките...
© Георги Бъчваров Все права защищены