Бисерка (Бисерка Тодорова)
140 378
22 янв. 2021 г., 12:04

Обида 

  Поэзия
289 0 3

Камъкът на думите е труден за преглъщане.
Въздуха става ми труден за дишане.
Не ми минава от прегръщане,
не ми минанава от измислено обичане.

Усещането е като потъване
или когато искам да викам на сън.
Или когато чакам някой на разсъмване,
а никога никого няма отвън.

И трупам думи и ги украсявам,
и им измислям начин да умират.
И се давя, но се заблуждавам,
...че не ме убиват.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря! Излях си душата в него. Май си прав. Иска ми се да пиша за цветя и рози, но ... не съм аз.
  • Благодаря Ви много!
  • Много силно преживяно като сърдечна буря. Думите могат да животворят, а могат и да убиват. За някои думи е хубаво да си сложим цедки и да не ги приемаме, защото не са добри. Пожелавам ти много хубави думи около теб, а лошите да бягат далече и да не ги чуваш!
    "8. а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.
    9. С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие.
    10. Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.
    11. Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?
    12. Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза - смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода."

    СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ИАКОВА Глава 3 Стихове 8-12
Предложения
: ??:??