8 мая 2011 г., 22:16

Обиден 

  Поэзия
541 0 6

Обиждат те събития и факти

и, казваш, станал си различен...

Защо забрави да се бориш с лакти

и всъщност станал си безличен?

 

Защо в живота сам приклякваш,

навеждаш се пред страхове, неволи?

Това, че си човек, забравяш...

и все ти е едно... Защо ли?

 

И нямаш гордост, име и достойнство,

във празния си поглед си убил мечтите

и сърдиш се на мойто непокорство,

че нямат власт във мен сълзите.

 

Ще можем ли от полюси различни

да видим слънце в дни мъгливи

или с усмивки, сухи и двулични,

ще лъжеме, че сме щастливи...

 

Предал си ме отдавна, мисля,

не чувствам вече гръб солиден.

Животът, казваш, те притиска...

Най-лесно е да си обиден...

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??