Обикновена изповед в александрин
In corpore vivo
Върви към предците с корона от спомени –
кога отпътува... в кой час се завръща?
На своето място вековно от корени
до сълзите на ручей подземен се спуща.
В сърцата самотни на птици останали
нашепва со благо молитви и псалми,
опашати звезди на върха се завръщат,
видях ги нощес - с очи са на ангели...
Щом есенна жал го налегне след август,
в листопада заплитат паяци люлки - ...