Violet_86 (Виолета)
221 4799
13 окт. 2022 г., 09:43  

Облаче си имам 

  Поэзия
248 4 9

Облаче си имам, Боже. 
Но ни е пухкаво ни бяло. 
Гледа ме от свойто ложе. 
Цяла вечер е гърмяло. 

 

Чадърът ми не ще помогне. 
Трябва ми дебела кожа. 
И вятър няма да го погне. 
Май капан ще му заложа. 

 

Но как сега да се покажа. 
Гръм и мълнии вече хвърля. 
Иде ми да го размажа. 
Не мога туй да го загърбя. 

 

И излизам побесняла. 
Вилата в ръцете стискам. 
От яд направо посиняла. 
Да го смажа искам, искам. 

 

Но нещо в мен, какво ли трепна. 
Пак сърцето се обажда. 
И набързичко пресметна...
Омраза плюс омраза пак в омраза се поражда. 

© Виолета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Румяна. Райна ще го имам впредвид 😀
  • Хубаво! Но с металната вила под гръм и мълнии е мааалко опасно...
  • Вярна е поуката Вили, щракни с пръсти, усмихни се и отмини!
  • Благодаря ви Христо.
  • Георги, Тони, Дани, благодаря ви.
    Такива облачета винаги ще има. Важното е, до колко ще им позволим да ни трогнат.
  • Усетих аз, само ни плашиш, Вили Като летните бури, бързо отминават. Това е от емоцията, но осъзнатият финал е важен и много ми хареса!!!
  • Приятно.
  • Поне бързо ми минава. То вали, трещи, а аз се усмихвам
  • Колко си войнствена!
    А финалът е страхотен!
    Поздрави! Успех!
Предложения
: ??:??