Ще се превърна в облаче бяло,
ще заключа всички врати...
ще се скрия в най-далечния ъгъл..
и ще видите щом завали!
Ще сбера всички бури и хали,
ще извикам и тъмните ветрове,
ще превърна мъглите дълбоко заспали
в посивели от студ милион цветове...
Ще мълча много дълго... И силно
ще прегръщам с косите си целият свят!
Ще е тихо и тъжно, и мрачно и тъмно
и сълзите горчиво от мен ще валят.
Скрита там, в най-далечният ъгъл
ще излея тъгата от мойта душа...
Ще измия старателно, нежно, грижливо
всяка черна останала прашна следа.
И ще стане пак светла, усмихната, бяла
пообрулена малко, но жива, добра...
Ще целуна звездите, изгрели в небето
и щастлива над тях ще полетя!
05.12.2017
© Елица Рибова Все права защищены