Във дните ми дойде лъжовни

и нощите в будуване обви,

запали преспите книжовнo

и страстите потъпкани – отви...

 

А истинско е - като мравка,

събираща последните лъчи.

Любовен бич – духовна справка

за страшните мечтания звучи...

 

Разпъваш ме и нежно в мрака

погребваш в мен обесни тегоби.

Затваряш ме свободна – сврака.

В небесна песен хаоса уби...

 

Ти бъдещето ми прескочи,

във спомените сладко ме бодеш,

а в мен зверчето, малко, лочи

от болките си. „Лудостта“ зовеш...

 

Без нея, ти знаеш, не мога...! -

сега виновно гледам отстрани.

Смъртта ли ще вземе облога,

или Обичта ни ще се настани...?

(03.07.2010 г.)