23 мая 2015 г., 22:03

Обновена и ... 

  Поэзия » Философская
782 1 3
Потъвала в блатото от мисли - черни
Предадена от скъпите, най-верни
Заспивала в студената постеля
Недоразбрала смисъла на таз повеля!
Отчаяна вървяла съм по чужди друми
Удряна болезнено от тежки думи
Разпъвана от битие коварно
Да! Беше смърт това - навярно!
След всяка грешка тъжна и сломена
Сълзите ронех сама и наранена
След всяка прошка оживявах обновена
Радвах се! Отново бях спасена! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??