По стълбите нагоре дъх бера...
Люх, Божке! Закъснявам и ще тичам.
Защо ли точно полунощ избра?
Не съм отдавна приказно момиче.
Пантофки от стъкло не нося аз.
Не ми прилягат те на дюстабана.
Но сляпата неделя знае час,
след който гранд мома да не остана.
Бохчата ( счупих нещо ли?) дрънчи.
Удари се в последното стъпало.
Пред погледа на няколко очи
събрах това, което бе остало. ...