27 июл. 2017 г., 11:07  

Обратни следи 

  Поэзия
749 2 6

Вървя по стъпките на вятъра,

разрошил клоните на минало.

От залеза окървавен в кармин,

на хоризонта плаче гларус.

Златисти, дюните горят

на спомените ми петите.

По черните черупки мидени

танцува шумно всекидневие.

И детството ми - рибка сребърна,

все по-игриво гмурка се в очите.

Момичето със русите къдрици

пак сбира погледи-рибарски мрежи.

Луната е по-бледа от следите,

които без да зная съм оставила.

Грижовно ги люлее в своя скут

морето - любовник, незабравил ме.

 

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??