KARIS (Крис )
34 130
4 мая 2006 г., 11:52

Обратно назад  

  Поэзия
907 0 10

Назад...

Обратно към нищото.

Вървим бавно.

Ръка за ръка.

Търсихме.

Толкова време.

Искахме.

Викахме силно – ЕЛА.

Дойде тя при нас.

Но за малко.

И даде ни щастие.

Или не?

Аз давах за тебе.

Ти даде за мен.

Каквото дадохме – взехме.

И после?...

Отново е ден...

...Обратно към нищото.

Двамата с тебе вървим.

Ровим във пепел от спомени.

Сърцата си бавно горим.

Сами сме отново.

А уж за ръце се държим.

Ти си поредния.

Аз съм поредната.

За сетен път търсим,

каквото не сме.

Искаме, молим се, бързаме...

Обратно.

Обратно на там, където не сме.

© Крис Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Меги, ама чак невероятно... Уча се. Все още.
  • страхотен стиххххххххххххххххх ..пишеш невероятно
  • Философско? Не бях се сещала за такава класификация...
  • Поздрав и от мен! Стихотворението ти е много философско, Крис!
  • "Ровим във пепел от спомени.Сърцата си бавно горим .Сами сме отново"-тези твои редове Крис отварят тема за размисъл.За пореден път отново дубликат ,преценка ,място и сравнение.Като замисъл и изпълнение ме заинтригува!ПРиятелски поздрав!
  • Много благодаря за положителните отзиви! Ще се постарая по- често да радвам себе си с тях. Като публикувам по- често!
  • "...Обратно към нищото.
    Двамата с тебе вървим.
    Ровим във пепел от спомени.
    Сърцата си бавно горим..."

    Много е хубаво, Крис! Браво!

  • Браво, поздравления
  • Благодаря! Крайно време беше да напиша пак нещо.
  • Харесва ми!Поздрав!
Предложения
: ??:??