Ето първата ножница - кожата,
и усмивката ни. Разложена
и смутена, уплахата свива се.
(Остриетата в мислите скрили сме.)
Ето втората ножница - дрехите.
С фини нишки се свързваме с всеки.
Безопасно е някак. Прикрити сме.
(Но на показ остават лъжите ни.)
Ето третата ножница - къщата.
Тук небрежно сме голи и същата
е опасната рязкост на думите
и пробождат, разкъсват безумия
от най-близките, свити в леглото ни.
С острието откъсва ухото ни.
© Павлина Гатева Все права защищены