Уморих се! Смених доста чифта сандали.
Пропътувах земята. Отглеждах сезони.
Бях и умна и глупава, горда и жалеща.
Но полека от себе си всичко отроних.
Изкачих планината. Видях отвисоко
как реките текат и в морето се вливат.
Проследявах по вятъра всички посоки.
На моменти успявах да бъда щастлива.
Щом поемах по малко от тази магия,
всичко пак ми изглеждаше лесно и просто.
Глътка вяра в тъгата успявах да скрия,
огорчена до смърт или мокра до кости. ...