Написах много стихове горчиви
и всичко много пъти преживях...
Написах също – някои красиви,
със образи-мечти и в миг прозрях:
Не мога красотата да опиша!
Реално нямам просто този шанс!
И затова, докато още дишам,
в мечтите си ще бродя – като в транс...
Орисан съм навярно все да търся...
И сигурно така ще е до края -
от урагани вътрешни разкъсан
и мамен - от окото на безкрая...
И нека миналото ми горчиво
във старите ми стихове умира...
Мечтите пак остават си красиви...
И в тях утеха винаги намирам...
19/03/2010
© Георги Ванчев Все права защищены
"Дорде е младост още.
Посади две лози.
Та когато старост те възседне.
И съзнаеш, че бъдещето е зад теб.
Тури Ерато на колене.
Пък три стакана напълни.
Един със вино руйно.
Другият - със сълзи.
А третият...
Със Надежда и мечти!
В тях перо си натопи.
И пак пиши! Пиши. Пиши...
... "
Поздравявам те за поетическото проникновение!