И тя ти казва, че те обича;

и тя шепти ти с нежен глас;

и тя гали нежно косите ти;

но тя не може да е АЗ...

Не може сладко да ти се усмихва,

както аз, когато те поглеждах...

Не може кротко в тебе да се сгушва

и да ти вдъхва толкова надежда ...

Не може - просто тя не може

да замести мен в живота ти ...

Признай, никога няма да може

да превземе моята част от сърцето ти ...

Не си съгласен? Поглеждаш с престорено презрение,

но в главата ти един глас крещи, че съм права.

Обречен си на мен - от съдбата предопределено е!

Аз бях първа и такава ще остана!