Видяла съм с очите си,
ще те разсмея,
когато ти кажа,
че не си на себе си.
Здравото мислене
изисква жертви.
А ти си безпощаден,
контролираш всяка мисъл
в мен
като тумор в главата ми
и ми изкривяваш смисъла
и представите.
А аз не мога
да се отърва от теб,
метастазирал си навсякъде
и ме караш
да преливам,
да се смея с глас
и след това да онемея,
да се разлея
по пода
и да те скрия…
Чувствам се смела
и много обречена,
не те моля да ме разбираш,
само не ме отричай,
аз съм изречена…
И в нашия случай –
или аз, или ти
ще изчезнем с времето.
© Ивона Иванова Все права защищены