Обречени
/Златин Неделчев/
Чудя се, утре на чий гроб ще плача
Кой ли ще бъде поредния мъртвец
Може би аз ще бъда палача
А може аз да съм тоз без живец
Утро студено гали сиви устни
Лицето безкръвно, бяло кат' чаршаф
Без божествена любов, пуста
Безименен гроб без епитаф
Издиша света, гасне във мрака
Човек до човека чакат разстрел ...