Усещам, че по мене боледуваш.
За сила молиш – да останеш цял.
А нощем от звездите ме ревнуваш...
От себе си дори. Във теб пожар
бушува и ума изпепелява.
А знаеш, че и двамата горим,
обречени докрай на незабрава...
Обречени до смърт да се раним.
И болен ме поглъщаш. До частица.
До капка ме изпиваш наведнъж.
Превръщаш ме среднощ във силна птица,
а с утрото в очите ти е дъжд. ...