Там... където ме покрива тишината,
а гласа ти всъщност, той ме приласкава,
и изплакана... от нечия китара
любовта ни... се разпалва, не изгаря.
Там... във дебрите на миг неизживян,
тръпна... бледа е душата ми,
стон от теб, погълнат... неразбран,
в истината... там заспива красотата ми.
И от теб ще бягам... някъде към края,
неусетно... ще прекрача тъмнината,
зная... бавно ще намирам Рая,
теб ще търся... във духа на светлината. ...