Безцелно скитам в пустошта
на свойта странна самота.
Във нищо не откривам смисъл,
откривам само суета,
не вярвам даже в любовта,
но май затуй съм вече писал?...
Но май съм писал що било е
преди и днес в сърцето мое;
затуй, че чувствам се сломен
и окован във вечен плен.
Затуй, че чувствам се старик
и млад съм само на години,
че в мен утихна всеки вик,
че в мен безкрайни са пустини…
© Раммадан Л.К. Все права защищены